Звездите са нажежени газови кълба с голяма маса, излъчващи светлина. Звездите в нощното небе блещукат (трепкат) поради преминаването на светлината им през неспокойната земна атмосфера. Слънцето прави изключение: то е единствената звезда, която е достатъчно близо до Земята, за да изглежда като диск и да осигурява дневна светлина.
Ако изключим Слънцето, най-близката звезда до Земята е Проксима Кентавър, която е отдалечена на 40 трилиона километра. Нейната светлина стига до Земята за 4,2 години.
Стотици звезди в нашата галактика, снимани с телескопа Хъбъл
Размерът им също варира: от малките неутронни звезди (които всъщност са мъртви звезди), не по-големи от град, до свръхгигантите като Полярната звезда и Бетелгейзе в съзвездието Орион, с диаметър около 1000 пъти по-голям от този на нашето Слънце
Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди. Звездите от нашата галактика (Млечният път) са разположени във всички посоки спрямо наблюдател от Земята. Те се групират в области от небесната сфера, наречени съзвездия.
Енергията излъчвана от звездите е толкова голяма, че ние можем да ги виждаме независимо от това, че те са на огромни разстояния от нас - десетки, стотици, дори хиляди светлинни години.
Етапи в развитието на звездите:
1.  Протозвезда е началния стадий от формирането на
звездите.
2.  Червените гиганти са звезди, в чието ядро е привършил запасът от
гориво
3.Планетарна мъглявина - Изхвърлената материя в края на живота от звезда от типа на Слънцето
 планетарна мъглявина.
4.
 Ядрото пропада навътре в себе си до ниво, в което силата на отблъскване между електроните се уравновесява с гравитационната сила и се формира бяло джудже. Това е изключително плътна и гореща звезда с големината на планета. Накрая, когато бялото джудже излъчи цялата си енергия навън, то спира да свети и умира като кафяво джудже - мъртва звезда. Това ще бъде и последният етап от живота на нашето Слънце.
5.
| Свръхнова - Експлозията на масивна звезда в края на живота й. |
 Когато звезда, имаща поне 3 пъти повече маса от нашето Слънце, премине в края на своя живот етапа на гигант, е възможно да не достигне до състоянието на бяло джудже и да избухне с блясъка на 10 милиарда слънца. Тогава се появява свръхнова. Тя разпръсква своята материя в бързо разширяваща се обвивка |
|
6.  За звезди с маса, над 40 пъти по-голяма от слънчевата, колапсът след избухването на свръхновата е още по-бърз, и свиването не може да спре дори от налягането на неутроните, формирани в ядрото. Плътността се увеличава дотолкова, че скоростта да се избяга от гравитационното поле се изравнява със скоростта на светлината. Светлината също се поглъща и обектът става невидим, поради което се нарича черна дупка.
|
