Кан Аспарух (наричан от византийците и арменците), известни са вариантите Испор[1] (най-автентично, вероятно името е с ирански произход и в превод означава "бял конник"[източник?]), Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[2], Батий[3] е български владетел. Той е третият син на кан Кубрат, основателя на Велика България. Не е известна годината на неговото раждане, но доколкото Именникът на българските канове говори за 61 години на негово управление, който период се разминава с историческите данни, то с голяма степен на вероятност може да се приеме, че 61 години е била продължителността на живота му (дълга за времето си) и съответно годината на раждането му е 640 г.[източник?] В същия документ Аспарух е наречен княз, а не кан, както често е наричан в българската историография. |
