Братята Асен и Петър били от мизийската аристокрация и били загрижени за състоянието на българите като внимателно следели битките в Тракия и настроенията в Мизия. Двамата братя се явили при Исак II Ангел и му поискали да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде даден имот, от който да прибират печалбата. Исак II им отказал и те го заплашили, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор само са търсели повод, за да разбунят още повече духовете на българите. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано прераснали в бунт, който Асеневци използвали, за да обявят въстание. Тъй като по това време Солун е бил нападнат от норманите се е носело слух че св. Димитър се е отказал от това да бъде покровител на града и е станал закрилник на българите като доказателство за това твърдение била икона на светеца незнайно как изчезнала от Солун и попаднала в Търново. В края на месец октомври се чествал празникът на св. Димитър и при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор обявили начало на бунта против Византийската власт. Теодор бил провъзгласен за цар, тъй като бил по-старият от двамата братя и приел името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието прераснало в цяла Северна България като единственият незасегнат град бил Варна. Византийската власт не успяла да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време са се водили битки между Исак II Ангел и претендента за трона Исак Комнин. Чак след като бунтовниците минали Стара Планина била изпратена войска срещу тях, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решил да предвожда войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успяла да премине през Стара Планина без да бъде засечена и успяла да прогони Асен и Петър отвъд Дунав при куманите. Византийската войска опожарила няколко ниви за назидание и се оттеглили, докато през това време Асеневци преговаряли с куманите за общи действия против Византия. През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминала през Стара Планина и се разделила на два отряда - единият се отправил към Македония, а другият останал да действа в Източна Тракия. Войната се водила с променлив успех, което накарало Исак II да събере всички способни войници от южните райони. По време на престоя си в Средец Исак II убедил Бела III да възвърне мощите на св. Иван Рилски, който ги върнал, но без едната ръка, която останала в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминали през Стара Планина и обсадили Ловешката крепост. Обсадата продължила по-дълго ,отколкото Исак II мислел, и той решил да проведе мирни преговори. В тях Исак II признал властта на Асеневци над Мизия като в замяна взел брата на Асен и Петър - Калоян-Йоаница. Въпреки премирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия въпросът за легитимността на тази власт не бил разрешен. Веднага след примирието Асеневци се заели да възстановяват държавната власт, да съграждат нови крепости и да поставят войски в тях. Като столица се утвърдил град Търново поради много добрата си естествена защитеност и недостъпност. Търново се издигнал като голям културно-политически и религиозен център на българските земи. Малко след преминаването на кръстоносците през българските и през византийските земи Исак II организирал поход срещу Търново. Градът обаче бил добре защитен и византийците не успели да го превземат. Фалшив беглец от града пък казал на Исак II че многолюдни кумански войски били тръгнали в помощ на българите, при което византийският император се изплашил и заповядал незабавно изтегляне. При преминаването на войската през Тревненския проход тя била почти напълно разгромена от българите. От този момент Асеневци поели инициативата и се водели военни действия по цяла Тракия. При едно от сраженията бил извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно бил покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бил прогонен от българските територии, а на престола се възкачил отново цар Петър.