Обявяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (Южна България) на 6 септември 1885 г. в "Дебелата курия" (Дъбовата гора) край село Мараш, Шуменско.

През втората половина на август 1885 г. тайната и явна подготовка на Съединението, от страна на организаторите в Пловдив е към своя край. Но успехът на святото дело зависи от това дали в последният момент княз Александър Батенберг ще се съгласи да го оглави. По това време по покана на Франц Йосив II, той присуства на маневрите на Австро-Унгарската войска в Пилзен. На 9 август се завръща от Виена, но не отива в София, а през Русе слиза на гара Каспичан, откъдето, както предните години кортежа го откарва направо в Шуменския военен лагер, в "Дебелата курия" (вековна дъбова гора) край село Мараш, където се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България. Преди него в лагера са пристигнали военният министър, генерал Кантакузин, министър-председателя Петко Каравелов, военни аташета от съседните страни, както и военните ташета в Цариград на Англия и Франция, редица чуждестранни журналисти. По лично разпореждане на княза заедно с кортежа от Каспичан в лагера пристигат Димитър Куртев и Манол Георгиев, участници в движението за Съединени от Сливенското опълченско дружество, чиито почитен председател е самият княз Александър.

Още на следващия ден той ги приема в своята палатка, в близост до която е подвижната му църква. В разговора, който се прoвежда пратениците от Сливен го убеждават, че до един месец Съединението ще бъде осъществено, при положение, че той вземе под височайшото си покровителство това народно дело. Князът макар и уклончиво заявява, че щом народът от двете Българи искренно желае това, то той дори и да бъде първата жертва на народното дело ще приеме да го покровителства. За двамата сливенци това е достатъчно основание да изпратят телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".

Тактическите учения, съпроводени с бойни стрелби, продължават и преминават при голям успех. Князът лично наблюдава и се убеждава, че неговата войска е в отлично състояние във всяко отношение. На 29 август маневрите приключват. Дори и чужденците открито изказват задоволството си от високата подготовка на българската войска. Обстановката в лагера е бодра. В такава атмосфера, на следващия ден 30 август княз Александър приема в лагерната си палатка официална делегация "БТЦРК" в Пловдив, майор Сава Муткуров и Димитър Ризов. Те са упълномощени от комитета заедно с княза да направят последни уточнения по плана за извършване на съединението. Сравнен с разговора със сливенци, разговора, който се води сега, е изключително сериозен и отговорен. Муткуров и Ризов докладват, че целия пловдивски гарнизон е включен в заговора за Съединението, което ще бъде осъществено, ако веднага след провъзгласяването му князът се съгласи да влезе в Източна Румелия начело на своята войска.

Княз Александър се колебае, но не в използване на войската си, а в неблагоприятното според него международно положение. Той напомня казаното му в Пилзен от руския министър на външните работи, че "имераторското правителство ще държи вас отговорен, ако е Румелия стане някакъв опит за съединението на двете Българии". На това Ризов дава обяснение, че Русия не е против самото Съединение, а е против този акт да бъде извършен под княжеския скиптър. И по-нататък, че един български княз, който е загубил подкрепата на Русия, седи на престол, на който единия крак е счупен и да се заздрави този престол, трябва да се поправи счупеният крак. А това може да стане само с народната любов, която княза ще има, ако се съгласи да вземе участие в Съединението, което му гарантира оставането на българския престол. В противен случай комитета ще провъзгласи Съединението и без съгласието на княза. Нещо повече, комитета ще бъде принуден да се обърне към руския цар, за да поиска княз, в чието име да се привъзгласи Съединението.

Мъчителен разговор, но от него ставя ясно, че Съединението е необратим процес, който ще се осъществи много скоро. Същия ден 30 август (именния ден на княза), завършилите маневри се ознаменуват с парад на войските, участвали в ученията. Князът изказва своята височайша благодарност на господа офицерите и нисшите чинове, произвежда в по-горно звание руски и български офицери, награждава проявилите се "в боя". Но тази година особенно важно е едно друго негово действие: Стигнал до съдбовното решение да оглави Съединението, още в лагера нарежда запасните войници, участвали в Шуменските маневри да не се разпускат. По този начин от своя страна княжество България осигурява военната защита на Съединението. Освен това на 2 септември майор Николаев свиква запасните войници от южна България "на обучение", като заявява, че с всички свои дружини в областта застава на страната на Съединението.

При потеглянето си с войските от "Дебелата курия" край село Мараш княз Александър Батенберг обявява на всички, за съгласието му да се съединят Източна Румелия и Княжество България - 6 септември 1885 г. - Съединението вече е факт.

Съединението трябва да се защити, и Батенберг повежда войските към Пловдив. На 9 септемри 1885 г. съпроводен от 2-и конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.