Българската православна църква чества Димитровден на 26 октомври. Почита се паметта на Свети Димитър. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

Датата 26 Октомври е приета и за ден на Сливен.