От нас възрастните се очаква да им даваме или да им покажем, че не може да стане винаги на тяхното.

Когато умеем да се владеем и сме спокойни, успяваме да обясним на детето защо то трябва да бъде лишено понякога от внимание, любима вещ или лакомство. Друг път обаче, ситуацията става напечена и ни се ще да „го поставим на мястото му“ с един крясък и шамар - грешка, която не бива да си позволяваме.

Детето вярва, че то е специално в света, в който живее. Всичко наоколо му се вижда незначително, ако не са засегнати неговите сериозни проблеми, като например желанието да има шоколадово яйце на секундата или майка му да му отделя цялото си време, за да си играят. Егоизмът му е особено засилен спрямо родителите. Те трябва да изпълняват желанията му, в противен случай не го обичат достатъчно. Следва рев и реплики от сорта на „Вече не те обичам!“

Кои са най-често срещаните ситуации, в които детето проявява егоизма си и как е редно да действаме?

Един от кризисните моменти е, когато детето стане батко или кака. Вниманието, което се отделя към бебето, кара детето да се почувства излишно и пренебрегнато. Започва да си мисли, че мама и татко не го обичат като преди, че животът му никога няма да е същият и всичко е заради „тъпото бебе“. Колкото и да се радва и да му е интересен новия член на семейството, всеотдайната обич се поражда с времето, не веднага, особено ако детето е в ранна възраст и няма голяма разлика с бебчето.

Най-добрият начин да преодолеем душевната криза на детето е да го караме да се чувства съпричастно с отглеждането на бебето. Обяснявайте му, че и то е било като бебчето, показвайте му как се сменят памперси и как се храни новороденото. Уверете го, че всичко е като преди, даже ще стане още по-хубаво, защото, щом бебето порасне, ще може да си играят и да ви е много забавно на всички у дома.

Най-важното е да успеете да създадете у него загрижеността и отговорността на баткото/каката. Така със сигурност ще успеете да изградите хармонични отношения и за в бъдеще.

Грешката, която не бива да допускате: Недейте да игнорирате детето и да го гоните в другата стая да си играе само, защото сега имате ангажименти с бебето. Опитайте се то а не стане жертва на следродилната ви депресия.

Друг важен период, в който малкото трудно проявява разбиране е, когато то живее само с мама и в един момент тя си намери мъж. Детето е свикнало майка му да се раздава само за него и да отделя цялото си време, внимание и обич само за него. Фигурата на непознат мъж разваля идилията, изградена в света за двама - „аз и мама“. То не разбира потребността на майка си да има мъж и подкрепа до себе си. Тя трябва да е само за него, иначе е лоша – другите майки не ходят при чужди мъже.

Тази тенденция и консервативно разбиране е особено засилена тук в България, за разлика от западните страни, където обществото вече е възприело хората да имат по няколко брака и родителите успяват да запазят независимостта си след раждането на децата им. Много жени правят грешката да не допуснат мъжа до себе си, защото не искат да наранят детенцето си.

Не забравяйте, че децата порастват за един миг и когато то поеме по своя път, тогава вие ще останете сами и ще съжалявате. Капризите на малкото могат да бъдат преодолени с много разговори и опити да сприятелите детето с любимия. Иска се време и търпение, но резултатът почти винаги е положителен, особено ако новата ви половинка подходи внимателно и приятелски.

Детският егоизъм се проявява в различни форми, но положителното е, че родителите можем да се справим с него, ако не угаждаме за всичко на мъника. Във всеки момент от израстването на малкия човек, той трябва да знае, че светът не се върти около него и освен със себе си, трябва да се съобразява и с желанията на околните. Дори сега да се муси, след време ще ви бъде благодарно, че сте го направили добър човек.